Chat with us, powered by LiveChat

История на стоматологията. Зъболечението съществува още от 7000 г. пр. Хр.

Проблемите със зъбите не са ново явление – кариесите и счупванията съществуват откакто съществуват и самите зъби, но с годините хората се научават да лекуват или поне да избегнат някои заболявания. Този процес започва преди хиляди години, но продължава и до днес.

Първите доказателства за съществуването на зъболечение са открити в долината на река Инд и показват, че още 7000 г. пр. Хр. вече е имало зъболекари. Логично, в зората на стоматологията методите за зъболечение не били съвършени, но въпреки това някои давали добри резултати, като например ваденето на болните зъби. Още тогава хората осъзнавали причинно-следствената връзка между замърсяванията  по зъбите и кариесите. В древните свещени книги на Индия са открити ръководства за изработване на четки за зъби от дърво и рецепти на пасти за зъби от стрити на прах билки.

Според шумерски текст от 5000 г. пр. Хр. за причинител на кариеси бил набеден „зъбният червей“. В паразитния произход на това заболяване вярвали не само шумерите, но и в древна Индия, Египет, Япония и Китай. Червеят се появява дори в съчиненията на Омир, а теорията, че най-разпространеното заболяване в света е по негова вина се опровергава чак през Средните векове.

Един от най-важните медицински текстове, на който се основават и много от принципите на съвременната медицина, е хирургическият папирус на Едуин Смит от 16 век пр. Хр. Според него най-често прилаганото лечение на стоматологични заболявания по това време представлявало трепанация на черепа. Не липсват и други доказателства за използването на този метод – като например откритият мъжки череп с две абсолютно еднакви дупки, проектирани на нивото на зъбните корени.

Друг медицински папирус от древен Египет описва дентални заболявания като пулпит и кариес и съдържа рецепти за облекчаване на болката. В момента той се съхранява в библиотеката на Университета в Лайпциг.

През 1914 г. археолозите откриват череп с любопитна конструкция в погребална камера в Гиза. Два от зъбите му са свързани помежду си с тел. Някои специалисти смятат, че това е първообразът на съвременното шиниране. Според други телта е използвана след смъртта с цел да се фиксират зъбите при балсамирането. Независимо какъв е случаят обаче, това обезателно е един от първите опити да се заздравят зъбите посредством стоматологична намеса.

Според историците египтяните са и първите, които са подменяли липсващи зъби със златни. Доказателството за това е находка от 1952 – три зъба, свързани със златна тел. Египтянин на име Hesi-Re пък бил първият, назован от историческите източници официално с определението „зъболекар“.

Междувременно древните гърци се сблъскват със същите стоматологични проблеми. Учени като Хипократ и Аристотел изследват материята, като се опитват да установят какви са причините за зъбобола, гниенето на зъбите и заболяванията на венците. На тях дължим и едни от първите описания на устройството на зъбите, както и на металните скоби за стабилизиране на зъбите при фрактура на челюстите. Хипократ свързва заболяванията на зъбите и устната лигавица със заболяванията на стомаха, черния дроб и далака.

Според някои източници първите зъбни мостове са открити при Етруските и датират от 700 г.пр.н.е., докато древноримският лекар и философ Гален използвал прашковидна превръзка през брадата, за да вади зъбите. Шведският учен Целзий пък фиксирал счупена долна челюст чрез връзване на конци от косми между зъбите. През това време Китайците лекували зъбите чрез акупунктура.

Макар през Средните векове медицината в Европа да претърпява упадък, арабската школа успява да развие някои нови методи за лечение и диагностика на зъбите. Така докато европейските стоматолози били буквално бръснарите, които вадели болни зъби редом с подстригването, в арабския свят вече използвали арсен за умъртвяване на нервите на болните зъби.

По същото време съм европейските манастири започнали да отварят болници, а някои от тях се превърнали и в медицински училища.  През VI век в италианската планина Монте Касино е създадена първата манастирска болница, където монасите лекували включително болести на зъбите и устната кухина.

За основател на съвременната хирургия се смята френският лекар Амброаз Паре. През 1560г. той става първия, успял да затвори пробив на небцето чрез протеза – обтуратор. Благодарение на заслугите си Паре се издига до „главен хирург на краля“.

Между 18 и 20 век развитието на денталната медицина бележи възход. По това време се ражда „бащата“ на съвременното зъболечение – французинът Пиер Фошар, който въвежда зъбните пломби за лечение на кариеси. Негово е и  откритието, че киселините развалят зъбите.

Ето и още някои от бележитите години за развитието на стоматологията:

  1. 1711 г. – восъкът започва да се използва за снемане на отпечатъци.
  2. 1790 г. Джон Грийнууд създава първата крачна стоматологична машина, на базата на чекрък.
  3. 1826 г. – амалгамата става новият материал за пломбиране
  4. 1840 г – създадено е първото зъболекарско училище в света – “Baltimore College of Dentistry“ – в Балтимор, САЩ
  5. 1859 г. – ред е и на първото стоматологично училище в Европа – в Лондон. Следват такива в Париж и Женева.
  6. 1844 г – Американският зъболекар Хорас Уелс е първият, който използва упойка по време на вадене на зъб.
  7. 1866 г. – Люси Тейлър е първата дипломирана жена – зъболекар.
  8. 1895 г. – германският физик Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи. Въвеждането на рентгеновата снимка значително ускорява зъболекарските постижения.

 

Множеството научни открития на 20 век неминуемо намират приложение и в областта на зъболечението. Внедряват се съвременни материали за зъбопротезиране, поставя  се началото на имплантологията, а естетичната стоматология бележи най-големите си постижения.

Share:

Leave comment

Park Center, ет. 3

бул. Арсеналски N 2 гр. София

0700 35 0 55

Обади ни се днес!

Работно време

Всеки ден: 9:00 - 20:00

Пиши ни!

office@thesmilecompany.bg